Духът на бъдещите Коледи
Младши маркетинговия специалист се наслаждаваше на бързия си обяд, включващ безглутенов геврек и някакъв сос с вкус на тропически плодове. Духът на бъдещите Коледи издебна момент, в който специалистът да не е с пълна уста, за да не се задави и да пукне и така да прецака бъдещите си Коледи, и му се появи.
– Ммм – Измуча приятелски специалистът след като забеляза чуждото присъствие – Ти кой си?
– Аз… – придаде тежест на присъствието си духът на бъдещите Коледи – Аз съм духът на бъдещите Коледи!
Младши специалистът продължи да дъвче безглутеновия си геврек и си придаде вид, че мисли.
– Значи така… Ми яко, брат… Тук някъде ли ти е офиса?
Духът нищо не отговори, но свъси вежди.
– Бъдещи, викаш… – опитваше се да създаде позитивна атмосфера младшия маркетингов специалист – Нещо с фючърси се занимаваш? Нали така? Банки, финанси, путки майни? А?
– Не. Аз съм духът на бъдещите Коледи. – Отговори със заупокоен глас духът и допълни – Това викам. И нищо за банки, финанси и путки майни.
– Добре, де. Извинявай. В кой отдел си?
– В този на… Какъв отдел, бе тъпанар? – избухна духът – Аз съм…
– Добре, бе! Фриленсър значи? – прекъсна го специалистът.
Духът не отговори. Само си придаде още по-зловещ вид. Постоя с този вид около пет секунди и после отговори кратко – Да.
Младши специалистът зацъка с език и отхапа парче геврек. Сдъвка безвкусната хапка и дружелюбно попита:
– А на кой такова…
– Какво? – не разбра духът на бъдещите Коледи.
– На кого духаш, викаш? Разбирам, че това ти е работата ама ако не ти се говори ще прескочим темата.
Духът помълча за секунда. После се опита да отговори по един, втори и дори трети начин и накрая нищо не каза.
– Духай, брат. Духай. – поощри го специалистът – Всички духаме. Едни духат на банката, други на шефа. Трети духат наред. Ти кой пол си?
– Аз нямам пол. – кресна духът. – Духовете са безполови. Повечето хора приемат, че са мъжки, но това не е така.
– Яко. Дух джендър. Искаш ли геврек без глутен? – Опита да смекчи разговора младшия специалист.
– Да. – изненадващо отвърна духът – Чупи малко.
– Ето там ги продават. – с пълна уста посочи някъде зад гърба си специалистът – Иди си купи. По обяд имат промоции.
– Ти си стиснат човек – констатира духът – Затова ще умреш в самота.
– Заеби – смени темата специалистът – А кредита?
– Какво кредита?
– Ще го изплатя ли?
Духът се вгледа в бъдещето по неговия си начин и с неудоволствие отговори:
– Да. Ще го изплатиш.
– Бал съм и майката на самотата. Кредитът е важен. Значи всичко е наред. – зарадва се маркетинговия специалист – А кога ще умра?
Духът направи кисела физиономия и изсъска:
– Когато ти дойде времето. – после добави – Обаче ще умреш в самота. Аз съм духът на бъдещите Коледи и отговарям за бъдещите Коледи. Ако искаш да разбереш кога ще умреш попитай смъртта!
– Добре – погледна си часовника младши маркетинговия специалист и налапа остатъка от геврека си наведнъж. – Мислех, че знаеш, ама ако не знаеш няма проблем. Явно тази информация е над нивото ти на компетентност.
– Коя информация? – ядоса се духът.
– Тази за умирането. Ето, аз не обичам безглутенови гевреци. Голямо лайно са, обаче са здравословни. Като ядеш такива гевреци и живееш с 10% по-дълго. В Масачузетския университет са го сметнали. И аз, брат, ги ям. И ако трябва да умра на осемдесет години, значи ще умра на осемдесет и осем. Нали така?
Духът не отговори.
– Ако искаш можеш да ми кажи кога ще умра по принцип, а това с гевреците ще си го сметна сам. М?
– Ти си тъпанар! – Възмути се духът на бъдещите Коледи. – Така и така разговорът ни не потръгна. Нека минем към същината. Искам да ти покажа нещо свързано с бъдещите ти Коледи.
– Нямам време сега. – младши маркетинговия специалист за втори път си погледна часовника – Ако имаш оферта за Коледа ми я метни на мейла или на вайбър. Я по-добре на мейла, че там ми идва спама.
– Не искаш ли да видиш бъдещите си Коледи?
– Не!
– А какво искаш да видиш?
– Порно? Порно пакети предлагате ли?
– Не.
– Значи прати ми там каквото имаш за Коледните оферти на мейла. Хайде чао! Беше ми приятно и като се видим следващия път ще ти обясня как да презентираш. Много разводняваш темата, човек. Маркетингът не търпи празни приказки и най-важното – трябва да привлечеш вниманието!
Младши маркетинговият специалист обърса устните си с пръсти и тромаво се забърза към фоайето на офис сградата.
Духът на бъдещите Колети остана сам и напълно съсипан. С яд се изплю, но тъй като беше дух, то и плюнката му беше безплътна и не остави никаква следа на тротоара, доказваща бясното му състояние. После погледна в тефтера си и се изпари към следващия човек в списъка.
***
– Кой си ти? – попита следващия човек в списъка.
– Аз съм духът… – духът на бъдещите Коледи се спря. Помисли за миг и се разкрещя – Аз съм СМЪРТТА, педераст скапан. Готов ли си да пукнеш? Тук и сега!? А!? Как ти е вниманието? Привлечено ли е?
– Има ли уловка? – попита следващия човек. Защото той, както вече ви стана ясно, беше старши маркетингов специалист и знаеше, че в такива уж случайни и агресивни оферти винаги има уловка.
Емил Йотовски
